Продължение…

За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:

“…Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга… пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата…”.

Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:

“…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (”tuveoi” - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.

Както отбелязва Г. Михайлов, щитовете споменати от Плутарх са наречени “tupeoi”, като названието им произлиза от думата “врата”, предизвиквайки представата за голям правоъгълен или овален щит, подобен на латинския “scutum”. По този начин за ромфеята е оставала свободна само дясната ръка. Споменатото от Плутарх поклащане на дясното рамо би се получило само, ако оръжието е закрепено към гърба на притежателя си с ремък или пък е било поставяно в своеобразна ножница, също носена на гърба. Ако разгледаме детайлно пасажът от същия автор, ще открием два отчетливо разделени момента: свидетеля на битката (пълководеца Назика) е видял траките с това оръжие издигнато над рамо пред римския строй, а в следващият миг те вече са атакували и се врязали в легионите. В такъв случай възникват два въпроса: Първо: как в стремителната атака на неприятелските редици бойците биха могли с една ръка, държейки дръжката на това дълго близо 150 см. оръжие, прикрепено за гърба да го изтеглят готово за бой, а в другата да носят тежък щит? Второ: за какво е използвано оръжието - за сечене или за мушкане и как се ползвало в мелето на битката?

Описаната от Плутарх тракийска войскова част не е сбирщина от хора, а ако се съди по еднаквостта на облеклото и въоръжението явно става въпрос за добре екипирана войскова единица, организирана и подчинена на един замисъл. Големите щитове предполагат сгъстен строй, подобен на македонската фаланга или римския легион, където такова дълго оръжие, използвано за сечене би било неизползваемо поради липса на пространство. Характерни за гърци, македонци и римляни са късите мечове (дължина 50-60 см.), като за римляните Тит Ливий и Флавий Вегеций Ренат казват, че войниците били обучавани да мушкат, а не да секат.

Само две от описаните по-горе находки имат криви остриета, което предполага удобство при сечене, докато при останалите остриетата са прави. Едва ли с такова дълго (135-150 см.) оръжие, със сравнително тясно острие, би било удобно да се нанесе сечащ удар върху един добре брониран противник, като например римляните с шлемове и железни ризници, прикриващи се зад стена от щитове . Като се има предвид формата на оръжието, много по-удобно би било с него да се мушка, като се държи с две ръце, но тогава възниква въпросът как се носи големия щит. Дори и да се носи от физически силен боец, то ако се държи накрая за ръкохватката, би се нарушил баланса му. В такъв случай пробивната му мощ ще е нищожна и тънкият връх ще се счупи. Това предложение влиза в противоречие с данните на Тит Ливий, където дългите “румпии” се преплитали в ниските клони на дърветата (т.е. предполага се, че с тях се е эамахвало), а също и с изображенията по релефите от Адамклиси, където служещите си с това оръжие го държат с две ръце. Явно има съществено разминаване между запазените данни и предположенията на съвременните изследвачи. То се подсилва и от следната забележка на античния лексикограф Хизихий: “Ромфея - тракийско оръжие за защита - махайра, меч или дълго копие”.

Ако погледнем съпровождащия инвентар, на някой от оръжията за които имаме данни, се вижда, че той съвсем не е беден. Още по-интересен е и фактът, че там присъстват допълнителни нападателни оръжия: в един от случаите копие; а в друг къс меч, което показва, че притежателя на т. нар. ромфея не е разчитал само на нея. Странно е за редови войни наличието на стабилно защитно въоръжение: в три от гробните комплекси присъстват бронзови шлемове (Сатовча, Дебрен, Плетена), като единия от тях е комбиниран с бронзова броня (Сатовча),а втория с бронзови наколенници, шест торкви и вероятно кожена или платнена броня, подсилена със споменатите от разкопвача бронзови апликации (Плетена). В още един гроб освен оръжието има и бронзови торкви също шест на брой. По принцип в Тракия защитните доспехи са били притежание на състоятелни лица. Заедно със скъпите доспехи се откриват конски кости, или амуниция, което недвусмислено сочи че притежателите им са конници. Категорично може да се твърди ,че такива липсват при описваните находки, което означава само едно-воините използващи тези оръжия са били пешаци. Интересно е, че в нито един от случаите не са открити следи от щит. Това може да се обясни с наличието на оръжие, толкова дълго, защото е трябвало да се държи с две ръце и най-вероятно е използвано за мушкане, а по-рядко и за сеч. В подкрепа на това наше твърдение ще споменем стенописът от откритата през 1982 г. гробница до с. Свещари, Исперихско (до този момент не използван като паралел от занимаващите се с въпроса изследователи) (Фиг.7).

Композицията на стенописа включва конник, следван от двама пешаци и четири жени срещу тях. Първият от пешаците носи на рамото си оръжие, описвано като копие, на главата си има калпак или шлем, а на кръста му се забелязва меч. Странно е, че той държи т. нар. копие за самия му край, а копие така не се носи. Въпреки, че стенописът не е завършен, ясно се забелязва широкото острие и извития му горен край, т. е. въпросното оръжие изобразено на стенописа от Свещари напълно съвпада с някой от описаните от нас по-горе археологически находки.

Всичко това ни дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удар, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване (направено е от една пръчка желязо), както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. (Фиг.8)

Те най-вероятно са отговаряли за охраната на своя господар, както е показано и на стенописа от Свещари. Поради липсата на щит тези войни са били снабдени с шлемове и доспехи, защитаващи останалите части на тялото, както и с нападателни оръжия за близък бой. С дългите си оръжия те са държели на разстояние противникът, като особено са били ефективни срещу конници, при които защитата от долу нагоре винаги е представлявала проблем. Със сигурност може да се каже, че това оръжие не е меч, но не е и описваната от Тит Ливий и Плутарх ромфея/румпия.

Като се има предвид датировката на находките, с които се открива това оръжие, то може най-общо да се отнесе към периода ІV-І в. пр. Хр., като подобните оръжия от релефите в Адамклиси, могат да се приемат за негова по-късна реминисценция и поради тази причина считаме за уместно тяхното разглеждане на друго място. В заключение ще цитираме проф. Г. Михайлов, който според нас е дал най-точното определение за разглежданото по горе оръжие: “…Може би у различните племена или по-скоро през различните епохи името е било давано на различни оръжия от този вид…”.

Само нови, добре проучени находки, открити в ненарушена археологическа среда и разгледани заедно със сведенията у античните автори, както и със запазените произведения на изкуството биха спомогнали да се даде точен отговор на въпроса: Какво представлява тракийската ромфея? Край.

Станимир Димитров
Тракия и околният свят. Научна конференция
Шумен, 2004 г.
МИФ 9, 2005 г. 285-294 с