Следвай Пътя! :: Георги Прокопов; Правителство на надеждата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.05.2013 16:13 - Георги Прокопов; Правителство на надеждата

Автор: doktora757 Категория: Политика

Прочетен: 2304 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2013 20:41

ПРАВИТЕЛСТВО НА НАДЕЖДАТА

Георги Прокопов

След протестите в началото на годината против монополите и олигарсите,след уличния натиск, правителството „Борисов” подаде оставка. Премиера Бойко Борисов,човекът със „здравата” ръка, харизматичният човек от народа на 19.02.2013 г. заяви, че няма да подава оставка,но на 20 февруари, т.е. на другият ден сутринта подаде оставка на целия кабинет. Изненадващо или принудително ще гадаем дълго. Не бих казал изненадващо,не защото той близо четири години взимаше решения по тоззи начин - веднъж казва, а после „пре
мислил” и променя - отказва. Що се касае до принудителното, възможно е известната на малко хора среднощна среща с US посланика в 03.30 ч., за която много малко, почти нищо не беше съобщено - вероятно е повлияла. Вероятно му е съощено за снемането на доверието от него. Впрочем гафовете, които излезнаха напоследък доказват, че той не заслужава такова - и с основание. Възможно е това да беше един премислен ход, но в сегашната ситуация едва ли ще се осъществи, т.е. Борисов да се върне във властта на бял кон.
Политика, какво да се прави. Важното е, че „Батман” „изпълни” голям процент от поставяните му задачи. Но може би лоша шега му изигра забавянето на подкрепата или по-точно категоричното изявление, че „Хизбула” стои зад атентата на бургаското летище през м. юли 2012 г. Когато си маша в ръцете, на които и да било господари, често-често вадиш от огни щето кестените с голи ръце. А когато си бушон - гърмиш и подлежиш на рециклиране. На твое място поставят „нов” бушон, който да спомага за преноса на високото напрежение, до следващото изгърмяване! Така е в политиката. Не защото е от женски род, а защото стои на фондамент от интереси, които пък се крепят на пари, ама на много, много пари. Между другото прави впечатление, че едно ‘движенийце” на една невзрачна личност, на една госпожа с явни дегенератни дефекти, активно атакува парламента. Може би на нея разчитат и залагат много, отвъд океанските и покровители, както и брюкселските и господари, а защо не и римо-католическата църква. Става въпрос за „другарката” Кунева-Пръмова, която е католичка. Вероятно се предвижда да играе ролята на политическа патерица на старите си партньори БСП - ДПС.
След събитията на 12.03. т.г. беше представен служебния кабинет от държавния глава, но без да бъдат представени министрите - единствено беше представен служебният министър-председател Марин Райков. Последният до момента на назначаването му беше посланик в Париж, дипломат от кариерата, известен че като зам. министър в МВнР в кабинета „Костов”, а по-късно пък е зам. министър в същото министерство оглавявано от Румяна Желева в правителството на ГЕРБ, провалила се като кандидат за еврокомисар. Известен е с позицията си на туркофил правещ всичко възможно да не бъде приета декларацията за арменския геноцид от 41-то НС, угаждайки на турския посланик в София, респективно на Анкара. Той доказава туркофилството си и с това, че не взе отношение преди дни по повод поредната провокация от турска страна. На 23.04.2013 г. турският вестник „Миллиет” публикува геогравска карта на „Нова Турция”. На картата добре личи, че Турция излиза далеч от сегашната си държавна територия, като са включили в нея част от България. В материала на турският вестник се говори за създаването на нова държава,като се потчертава за нейната мощ в границите на отдавнашната - бивша Османска империя. Това може да се тълкува като агресия към страната ни, което не е за първи път. Винаги обаче турското правителство отрича да е намесено и се дистанцира, но нали тези вестници и автори на писанията са турски граждани, нали са представители на турската държава,и независимо от свободата на словото смятам, че би трябвало да се спазва етиката и да се има предвид „приятелските” и партньорски взаимоотношения между двете страни.
На пресконференция на 24.04. т.г. служебния премиер на журналистически въпрос дали не трябва да бъде отправена вербална нота чрез посланика на Турция до „Високата Порта” и външното министерство, Райков отговаря, че намира публикуваната карта за абсолютно скандална, че дори не заслужава „коментара на един министър председател, единствено и само неговото презрение”. Последният категорично заяви, че няма да реагира /а той е и външен министър/ по повод на публикацийте в турските медии. Освен това не е практиката посланиците да носят отговорност за действията на журналистите. Към горното допълва: „Оставям на професионалната съвест на тези,които са инспирира ли подобна дребнава и унизителна за вестника провокация”. Господин Райков продължа ва в същия угоднически стил: „ Не може една държава да реагира на писанията на някакъв си вестник.Не за първи път подобни силно неуместни стъпки се правят от страна на един или други медии.Това се случва не само в турската преса, а и в пресата на много други държави. Единственото, което мога да направя е да отмина това с дълбо ко презрение” / Vesti.bg и агенция „Фокус” /. Райков не осъди поредните турски провокации, което доказва еднозначно,че работи за турските интереси и няма нищо против - ама нищо против Турция да завземе части от България - от една суверенна страна.
Да смекчи положението се опита и говорителя на МВнР Димитър Ярпатов, който също обяснява, че Турция нямала териториални претенции към други държави и ставало дума за грешка,като картата била премахната от сайта на вестника / „Миллиет” /. Добре, но докога ще се допускат такива грешки? И за да няма повече такива „грешки”, трябва да се реагира остро по официалния дипломатически път. Да, ама не, докато ни управляват подобни екземпляри. Между другото запитвам се кой и кои ни управляват? Този въпрос вероятно ще си го зададе всеки, който следи отблизо и внимателно действията на служебния премиер. Веднага пояснявам. Изненадващо на 02 май 2013 г. на честването 137 години от Априлското въстание Марин Райков в словото си в Копривщица казва: / цитирам част от словото /....” В повтарящата се руина на тържества и юбилеи,често патосът,расте,само за да съживи едно утихващо с годините вълнение от събитието,което честваме.Защо обаче Априлското въстание започнало във вашия град е и ще остане повод за вечна и неподправена гордост на българите.Всъщност,то не беше първото, нито в петвековният мрак на робство, нито в цялата ни история. То не беше и най-масовото, то не беше и увенчано със своя триумф и въпреки това, то постави на колене една империя. На изумителните зверства на поробителя, българинът противопостави една нова самоличност - самоличността на един европейски народ, който беше разбрал, че думата „свобода” се пише с кръв, че свободата не се получава,а се взима, защото Левски, с гениално прозрение беше казал: „Който ни освободи, той ни пороби!” Премиера продължава: ...” Ние българите, обаче бяхме сами. Сами бяхме в Копривщица, сами бяхме в Батак, сами бяхме в Перущица. Сами бяхме през април 1876 г., сами бяхме и на Илинден 1903 г. И това прави нашия подвиг огромен. Това е гаранцията, че независи мо от междуособиците, от калта на политическите интриги, у нас има нещо твърдо, има един жив въглен на достойнство и гордост, който гарантира, че България ще пребъде”. Учудващото е, че г-н Райков назовава нещата с истинските им имена, за разлика от вицепрезидента Маргарита Попова представила се съвсем по начина „изискващ” „етичност,” ”толерантност” и отричане от всичко българско / виж словото и в деня на честването 137 години от Априлската епопея в Панагюрище на 1-ви май 2013 г. в bulgariautre.bg /, като „зверства”, „мрак на робство”, „поробителя”, и пр. Но все пак деликатно не се споменава коя е „поставената на колене империя” и кой е „поробителя с изумителните зверства”. Това е по обясними причини и да не се наруши „добрия” тон и „езика на омразата”. Държа да напомня,че г-н Райков не реагира спрямо отказа на Сърбия да открие избирателни секций на териториите където има компактно българско население като защити сръбската страна и се оправда,че не е редно да се месим във решенията и вътрешните работи на друга страна. Но нямаше реакция от негова страна за откритите 66 избирателни секции в югоизточната ни съседна държава. За това бих задал въпрос на господина: Кой сте Вие господин Райков? Защо вечно с двойни стандарти трябва да си служим? Необходимо ли е човек,още повече политик и държавник да има две лица?
Знам, че няма да получа отговор, а ако да, знам и него. Ще бъде от рода на казваме много, но нищо съществено. Въпреки това съм му признателен в това,че в словото си отправя много, бих казал послания и призив за извоюване на свободата, каквато и да е тя, и от когото и да било. Т.е той явно го казва и признава, че сме в робство и какво е необходимо за да се освободим. Става ясно, че свободата не се подарява,а се извоюва,а дали ние го искаме може би ще го докажем на предстоящите избори.
Обществото залагаше много на това служебно правителство, но трябва да е ясно, че не би могло да се очаква нищо друго освен да замете - да замаже далаверите на предишното. Е, все пак ще замаже всичко случващо се досега. Малко ли е. Преди време Райков категорично заяви,че няма да се извършва ревизия на предишния кабинет, нито на по - пре дишния т.е. на тройната коалиция. И така затвори устата на председателя на БСП,който искаше такава ревизия, но и го успокои, че няма да се търси отговорност и на неговото управление,където има за какво да се хване прокуратурата.
Как да се има доверие на този кабинет, в който някои от министрите са бивши зам. министри от предишния кабинет, други са приближени до ГЕРБ, до президента, който пък назначи този служебен кабинет, трети пък тясно са свързани с „Отворено общество” (сполучливо определяно от няко и наблюдатели и анализатори като „Отровено общество”).....
Не случайно мнения постоянно по редица въпроси дава икономиста Георги Ангелов,който е син на проф. Иван Ангелов, един от привържениците подписали и приели плана „Ран & Ът” през 90-те години на миналия век - по времето на настъпващата „светла” демокрация.
Дали случайно за министър на околната среда и водите е назначен Юлиян Попов / Попов е с Британско гражданство - в нарушение на чл.110 (1) от Конституцията на Република България, който гласи:”Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани,които отговарят на условията за избиране на народни представители” / чийто брат Стефан Попов доскоро беше изпълнителен директор на „Отворено общество”. Ресорните министри повечето са завършили или в САЩ, или са специализирали там. Т.е. специализирали са как се глобализира, разграбва, лобира и унищожава, колониализира. С една дума как се осъществява грубия и жесток капитализъм в условията на една малка България. Всичко това е така,защото това е второто правителство на ГЕРБ, ако някой него е разбрал все още. Е, вече двадесет и три години видяхме,но те са длъжни да продължат, а дали ще се случи докрай, зависи от нас, ама от всички нас.
Какво бихме могли да очакваме от избраниците на Росен Плевнелиев,който назначи кабинета,а него го назначи ГЕРБ. Да той беше назначен, а не избран, но да не се връщаме към грубо манипулираните избори 2011 година. И сега това са благодарните хора,които ще изпълняват това,което им се заповяда. Впрочем не след дълго всичко ще се разбере и изясни. Но лошото е,че обществото - суверена отдаваше много надежди на това служебно правителство - правителството на надеждата. Да, ама не, както казва един журналист на преклонна възраст. А защо се получава така ли?- Защото който плаща музиката, той я поръча,гласи една от прекрасните български поговорки. Но да се върнем на темата съвсем малко по-назад във времето.
Изненадващо на 13.03. т.г. централата на БСП на „Позитано” № 20 в София беше посетена от US посланика г-жа Марси Рийс. Какво са си говорили с председателя на БСП и президент на ПЕС господин Станишев,можем да гадаем.Но разговора вероятно не е бил по-различен от този, който е водил нейния предшественик и наш народен „любимец” г-н Уорлик, който пък посети тази централа през 2012 г., а именно запазване на базите, вероятно за шистовия газ, подкрепата на България за евентуална инвазия в Сирия - Иран т.е. да продължим, да следваме проамериканско-еврейската и протурска политика. Това беше и знак,че доверието от ГЕРБ и от Борисов е свалено. Доверието от последния и от неговата партия вече е снето и след скандала около подслушването, изнесения разговор между Борисов,Мирослав Найденов и градския прокурор Кокинов. Това може би унищожи окончателно нечия кариера, но дали дебелоочието пак няма да си каже думата или късата народна памет? Свикнали сме в България да стават странни неща, така, че и сега нищо не би ме учудило, предполагам, както и Вас уважаеми читателю.
Защо не трябва да се вярва на това правителство, защото забавя процеси, не предприема конкретни действия спрямо доказани нередности и престъпления от фирмите монополисти - нещата просто умишлено се протакат.
Впрочем една от причините е, че с министър председател дипломат от кариерата, роден в САЩ, свързан е с РУМНО - военното разузнаване на МНО / бяха изнесени данни,че е секретен сътрудник отпреди 1989 г. – виж FROG NEWS от 8 март 2013 г. / и министри с дипломи от чужбина, е ясен знак, че служебното правителство ще бъде само в услуга на господарите си от Брюксел, НАТО и Големия брат.
На МВР неможе да имаме доверие,което трябва да осигури обществения ред преди и в деня на изборите, охраната на бюлетините, на резултатите след приключване на изборния ден и т.н. Защо тези съмнения ли. Защото не беше сменен човекът на Бойко Борисов Калин Георгиев от поста главен секретар на МВР, който нагло заяви в предаването „Нека говорят” на Росен Петров по btv /през 2012 г./ „ Да,негов човек съм”. Остава на поста си шефа на полицията Ангел Антонов,който е много важна фигура, шефа на пожарната и гражданска защита главен комисар Николай Николов и т.н. Е, как да се вярва на такива хора, които ще са верни до гроб на гробокачите.
Служебният министър на МВР г-жа Първанова заяви, че подопечното и ведомство трябвало единствено да осигури и обезпечи парламентарните избори. Според нея за толкова кратък период трябвало да се свършат само спешните и важните неща. Да но тя дори е съпричастна и отговорна към вихрещия се скандал в МВР, около шефа на НСБОП Флоров, подслушванията и т.н. Всъщност вътрешния министър може да отпочне много неща,но уви,защото така му е наредено - да не върши.
Ще запомним това правителство с краткото си съществуване, с отказването да се разсекретът всички приватизационни договори, отказа да се отворят сделките за концесиите на златодобив,да отворят договорите за приватизация на „Марица изток 1 и 3”,прекратяване на лицензина енергоразпределителните дружества.
Премиерът Райков категорично отказа да наложи мораториум за сметките за ток на пенсионе рите /за месец декември 2012 и м. януари 2013 г./ по искане на Обединения пенсионерски съюз.
На 22 април т.г. пред МС се състоя националния протест на пчеларите, като стачните действия бяха в защита на пчелите, които умират от използването на пестициди в земеделие то. Поводът за този протест е решението на страната ни да се въздържи от гласуване на забраната за използване на опасните пестициди /неоникотиноидни/ при отглеждане на посевите,тъй като е възможно да се ползват препарати за растителна защита, които са щадящи пчелите. На протеста при стачкуващите пристигнаха служебния премиер и министъра на земеделието проф. Иван Станков. След кратък разговор с организаторите те обещаха да променят позицията на страната ни пред ЕС, но
г-н Райков не даде някаква гаранция, че обещанията му ще се осъществят. Възможно е да се окажат само намерения, като „оправянето на страната ни за 800 дни” от един друг премиер - вече забравен.
Синдикатите /КНСБ/ пък разкритикуваха финансовата политика на служебното правителство, която била продължение на консервативната линия на бившия финансов министър Дянков. Те обявиха несъгласие / и с основание / със занижените стойности на бюджета за 2014 г. Това са само някой от фактите, от които е видно,че служебния кабинет е второто правителство на ГЕРБ и работи, т.е. продължава тяхната линия.
Е, какво да очакваме от хора в случая министри, като Калин Христов министър на финансите, като Асен Василев министъра на икономиката, енергетиката и туризма,който е член на Американската търговска камара,но забележете с кого. Заедно със Соломон Паси, Левон Хампарцумян,и да не забравяме, че Росен Плевнелиев също беше член на тази камара до 2009 год. Бих искал в заключение да напомня едно хвалебствие,което си е чиста проба слагачество на служебния премиер към бившя министър председател Борисов в деня на представянето му за служебен премиер: „Вие доказахте, че сте силен, а не силов политик, като създадохте условия народът да бъде чут отново.” Аз лично не си спомням народът да беше чут по време на управлението на ГЕРБ, но може пък да съм пропуснал нещо.
А, Вие уважеми читатели? Едва ли. Всичко е много хитро скроено, защото по време на криза дипломати, като Райков са най-удобния вариянт за да се излезе от ситуацията, като се демонстрира надпартийност. Впрочем една от целите на служебният кабинет освен подготовката за предсрочните избири е да успокои обществото - да то се успокои, но до кога? А ако не бъдат удовлетворени исканията му? Другата му задача е даде насоки за промяна на цените на монополните услуги,които впрочем са единствени. Но да не забравяме,че „новият” кабинет има приемственост от стария. В краят на краищата получи се, но едва ли може да употребим поговорката, че „Хем агнето е цяло, хем и вълкът е сит”.

Нагоре