Постинг
07.01.2012 16:31 -
Сун Лутан за разделянето на "вътрешна фамилия" и "външна фамилия" в юмручното изкуство.
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 3295 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2012 18:41
Прочетен: 3295 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 07.01.2012 18:41
ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА “ВЪТРЕШНА ФАМИЛИЯ” И “ВЪНШНА ФАМИЛИЯ” В ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО
Сун Лутан
(Провинция Дзянсу, 1929 г.; превод от китайски език: Станислав Л. Березнюк, 2002 г.)
Днес като заговори някой за юмручното изкуство (Цюан-Шу) и веднага става въпрос за разделяне на “вътрешна фамилия” [ Ней-Дзя – вътрешни стилове] и “външна фамилия” [ Уай-Дзя – външни стилове]. Ту Шаолин обявяват за “външна фамилия”, а Удан за “вътрешна фамилия”, ту даосите – “вътрешна фамилия”, а будистите – “външна фамилия”, обаче всичко това са повърхностни възгледи. В названията [на школите] има разделение на Шаолин и Удан, но на практика няма разделение на “вътрешна фамилия” и “външна фамилия”. Шаолин – това е манастир, Удан – това са планини; стиловете са назовани според местата на техния произход и нито един от тях не стои по-високо от друг. Обаче в края на краищата това, че говорят за Шаолин и не говорят за Удан си има естествено обяснение. В юмручното изкуство на манастира Шаолин има много школи, те могат да се видят навсякъде; те се смесват [имат взаимно влияние] една с друга и думата Шаолин е станала обичайна щампа. С уданското направление нещата не стоят така; занимаващите се с тях са крайно малко и много хора даже не могат да посочат в коя точно провинция се намират планините Удан и само “пеят с чужд глас”. Нима Джан Сунси от провинция Джъдзян не се отнася към уданското направление и неговата “чиста линия”? А слушал ли е някой за бойците в Джъдзян, явяващи се наследници на Джан? Едва в последното десетилетие хората започнаха да считат, че Удан е достоен за някакво уважение. Именно в това е и причината за скритостта и проявата на Шаолин и Удан. А тях ги взимат и веднага ги делят на “външни” и “вътрешни”! Е ако юмручното изкуство не се дели на външно и вътрешно, може ли неговите форми да се делят на твърди и меки? Не знаят, че може да се тренира от мекото към твърдото, а може и от твърдото към мекото; твърдото и мекото макар и да се разделят, накрая общо дават един и същи резултат. В У-Шу [Кунг-Фу] приложенията постигат хармония, в хармонията се получава подготовка за храброст.
Аз тренирам юмручното изкуство вече няколко десетки години. Първоначално се заблуждавах с простонароден възглед [обичайните представи]. Всеки ден концентрирах ци в дантян ; долната част на корема стана здрава като камък, активира се ци вътре в корема и можех да отхвърля човек на сюн [ около 2,5 м. ] хили на джан [ около 3,3 м.]; човекът отлетяваше и падаше и винаги беше така. Това, което наричат “концентриране на ци и потапяне надолу” е почти същото , което в юмручното изкуство наричат “вътрешна сила” (дзин). Този, който не може да потопи ци в дантян долу в корема – той е от “външната фамилия”* [бел. под линия *Т.е. работи само с външна сила (ли)– бел. на ред.].
Веднъж почтения господин Сун Шиджун от провинция Шанси ми изпрати писмо с покана, и аз с вързоп се отправих за Дзин* [бел. под линия *Образно название на провинция Шанси, на територията на която в древността се е намирало княжество Дзин – бел. на прев.]. След обичайната обмяна на любезности, аз попитах за различията между вътрешното и външното, и ето какво каза господин Сун: “При дишането има разделяне на външно и вътрешно, в юмручното изкуство обаче няма разделяне на външно и вътрешно. Ако си изкусен в култивирането на ци –това е “вътрешна фамилия”, не си ли изкусен – това е “външна фамилия”. Подхранвайки [култивирайки] необятно количество ци реално си встъпил в тайния смисъл на “вътрешната фамилия”. В практиката и приложението на юмручното изкуство при движенията е необходим покой; при използване на седяща практика [вид медитация] в покоя е нужно движение. Истината е в това , че в движението има покой, в покоя има движение, тялото е единно цяло и тук две мнения не може да има. Казано е , че покоят на предела ражда движение, движението на предела ражда покой, така движението и покоят се пораждат един друг. Ако съществува разделение на външно и вътрешно , то нима грешка като косъм в началото на пътя не води до разминаване на хиляди километри в края? Когато аз говорех за това, че при дишането има разделяне на външно и вътрешно , то имах предвид само неговото преминаване. В какво е различието между преминаване и не преминаване? Ако разгледаме нетрениран в бойните изкуства или начинаещ – при него дишането обикновено идва до средно ниво и спира, след това започва да върви обратно , ци изплува нагоре и това се нарича “непреминаващо дишане”. Ако това се доведе до предела, то ци и кръвта ще са ангажирани, ще бъдеш храбър и яростен в боя, огненото ци прекалено ще се усили и ще станеш прекалено изсъхнал [слаб]. Ако дишането може да потъва надолу, плътно до дантян, то в резултат на дълга тренировка сърцето и бъбреците могат да взаимодействат, огъня и водата взаимно ще протичат, огненото ци няма да се нажежава, дишането ще бъде естествено и няма да идва до средното ниво и да се връща. За този метод казват “вътрешното и външното взаимно проникват”, “горе и долу взаимно проникват”, ци върви гладко, затова дишането може да достигне долните части*. [бел. под линия *Т.нар. “дишане до петите”, т.е. има се предвид да се постигне “Голямата небесна циркулация”, като се включат и точките юн-цюан в центъра на стъпалата – бел. на ред.]. Ци и тялото са едно и е неправилно да ги считаме за две различни неща, иначе това води до непроходимост. Господин Дзъй Юй казваше: “Добивайте покой в сърцето, успокоеното сърце се връща и по-късно поражда Дао” [става проводник на Пътя]. Това в даосизма се нарича възвръщане на погледа и насочване на слуха”.
Аз попитах: “А нима това не е същото, което непосветените в юмручното изкуство наричат вътрешна сила (дзин)? Когато ци вече е потънало в дантян и долната част на корема е станала твърда като камък...” Господин Сун каза :” Не! Не! Дори и да си спуснал ци в корема, ти не можеш да го втвърдиш ако не го натрупаш докрай, иначе не може да има висше майсторство”. Аз зададох въпроси относно превръщанията [трансформациите]. Господин каза: “Наличието е като отсъствие, пълнотата като празнота. Твърдият корем – това не е истинския път. В “Мен Дзъ” е казано: “ Хуманноста означава движение, отсъствието на хуманност също означава движение”. “Джун юн” [“Учение за средата”]* [бел. под линия * “Джун юн” - един от класическите философски трактати на конфуцианството – бел. на прев.] изцяло описва “срединната хармония”. Нужно е да разберем, за каквото и да говорят древните, навсякъде има форма и нейното проявление. В юмручното изкуство също важна роля играят срединната хармония, хуманността и справедливостта. Ако не разбереш този принцип, то можеш да се натренираш да бъдеш ловък като вълшебен летящ кон и толкова силен че да можеш да повдигаш тегло петстотин килограма, но това ще бъде всичко на всичко просташка храброст; така и ще си останеш човек от външната фамилия. Ако си трениран за срединната хармония, разбирайки какво е това хуманност и справедливост, всяко движение ще извършваш в съответствие с ритуала, във всичко ще виждаш смисъл; тогава такъв човек макар и да не притежава сила , позволяваща му да повдигне и петдесет килограма, то можем да го наречем човек на вътрешната фамилия. В това време добре ще овладееш подхранването на ци, ще пронижеш вътрешното и външното; ще можеш да даваш оценка за наличие и отсъствие, ще достигнеш величина и твърдост, ще подхранваш правилно и без недостатъци; няма да има такова място където да не бъде и няма да има такъв момент когато да не бъде; ще прибираш и изпускаш, използвайки широкото и формирайки детайлите. Древните са казвали: “Вещ за вещ – Велик предел; вещ за вещ – Ин и Ян”. Когато в човек има ци на срединната хармония на Небето и Земята – това още не е Великия предел. “Книгата на промените” казва: “Наблизо постигаш цялото тяло, надалеч разбираш всички неща”. Сърцето вътре – това са законите в обкръжаващите неща, вещите отвън – това са законите на сърцето; и вътрешното и външното се подчиняват на един закон, това е всичко”.
След това аз почнах да разбирам, че пътят на юмрука – това е път на Небето, а пътят на Небето – това е пътят на човека. Също така разбрах, че макар и названията на техниките в бойните изкуства да са различни, то същността е една. Ако някой счита, че съществува разделение на външно и вътрешно, то на практика такъв възглед е неверен и такъв човек още не е постигнал законите на юмручното изкуство. Речта трябва да бъде спокойна, движенията естествени. Аз сам обходих много места и навсякъде истинската сърцевина [вътрешното] формира външното, в юмручното изкуство не може да бъде другояче.
Нека разгледаме героите от древността. Гуан Джуанмяо и Юе Джунъу се считат за висши авторитети в периода “Пролети и Есени” (Чунцю); те говорили за “Ли дзин” и “Юе дзин”, високо ценили “Ши дзин” (”Книга на песните”) и “Шу дзин” (”Книга на историята”), затова и след хиляда години пред тях благоговеят и ги почитат. Тян Кайцян и Гу Едзъ също били не по-малко обичани герои. При едните вътрешното и външното били единни, външното и вътрешното, финото и грубото – няма такова което да не достига; другите загубили защитаваното, за което много съжалявали. Господин Сун още каза: “Юмручното изкуство може да измени характера на човека”.
Аз самият докато не видях движението на силата – не възприемах наставленията на представителите на по-старото поколение. Днес когато Институтът Гуо-Шу* [бел. под линия *Институт за национални изкуства, т.е. бойни изкуства – бел. на ред.] в провинция Дзянсу издава годишник, посветен на 18 годишнината от създаването на Китайската република, аз работя в института вече втора година и започвам да разбирам колко невеж съм бил; макар и несериозните хора да злорадстват, но аз слушам мъдрите слова на представителите от старото поколение и чувствам срам.
Още информация за грандмайстор Сун Лутан: www.egreenway.com/taichichuan/sunbio.htm
Сун Лутан с група ученици по Син-И-Цюан, пров. Шанси, 1924 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 3338
Блогрол
1. Моят сайт за бойни изкуства и психо-физическа култура
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/