Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2023 13:15 - Бойните изкуства и оръжията
Автор: doktora757 Категория: Други   
Прочетен: 6052 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.04.2023 23:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        image 




БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА И ОРЪЖИЯТА

 

д-р Дориян В. Александров

(старши инструктор по Кунг-Фу/У-Шу 7-ми дуан)

 

 

„Много хубаво е да имаш кинжал, но още по-хубаво е когато ти потрябва да е на пояса“! Култова реплика на шефа на басмачите от филма „Бялото слънце на пустинята“

 

 

1. Въведение

 

   В днешно време по ред причини доста инструктори в т.нар. „бойни изкуства“ и спортове не обръщат внимание на работата с оръжия или просто я пренебрегват, считайки ги за някаква отживелица, архаизъм или излишно придържане към традицията. Това обаче е огромна грешка и отваря необратими празноти и „дупки“ в цялостната подготовка на практикуващите; по разбираеми причини застрашава сигурността, живота и здравето им и води до обедняване на техниката и лишава стиловете от един важен и дори самостоятелен раздел. Нещо повече – стилове (дори и традиционни), които пренебрегват работата с оръжие, строго погледнато не биха били класифицирани като „бойни изкуства“, а отиват в някоя от подкатегориите (бойни спортове, екзотичен фитнес, филмови и театрални каскади, „тичайте за здраве“ и др.). Между другото „тичайте за здраве“ е нещо много полезно в случая защото би могло да ви спести доста неприятности и травми, а и понякога живота при директен сблъсък с реален противник, особено ако е въоръжен или са повече от един…..

Изхождайки от историческите факти традиционните бойни изкуства са тясно свързани с оръжията и тяхната употреба. Така например в Кунг-Фу/У-Шу плътно до края на 19 век се е практикувало на първо място предимно с оръжия, а юмручната техника и борбата са били на втори план. След „Революцията на боксьорите“ (1900 г.) и падането на династия Цин нещата се променят и традиционните оръжия отиват на заден план за сметка на ръкопашния бой. Традиционните стилове обаче и до ден днешен продължават практиката с оръжия.

 image

image

image


   В Окинавското Карате с неговите разновидности – Те, Ти, Удон Ти, Кемпо и др. оръжията от комплекса Ко Будо (бо, кама, тонфа, сай, еко, манрикикусари, кусарикама, нунте, текко и др.) се практикуват активно за разлика от школите по Карате в централна Япония, където оръжията липсват. Там разбира се има и школи от други дисциплини, които работят изключително с оръжия (Кен-Джуцу, Яй-Джуцу, Со-Джуцу, Бо-Джуцу, Нагината-Джуцу, Джо-Джуцу или пък съответно Кендо и Джодо), но тава пък е другата крайност да се работи само с оръжие. В Япония по съотношението оръжия и голоръка отбрана някакъв баланс има в Нин-Джуцу, Шоринджи Кемпо и някои школи по Джу-Джуцу и т.нар. Корю (старинни школи).

   В индийския Каларипаят, индонезийския Пенчак-Силат, малайския Бер-Силат, Кън-Тао и филипинскити бойни изкуства (Кали, Арнис, Ескрима) оръжията са много добре представени и вървят ръка за ръка с голоръката отбрана и ръкопашния бой. В Тайланд освен Муай-Тай в традиционните школи се практикува паралелно с него и Краби-Крабонг (бой със чифт саби с дълга дръжка) и т.н.

   Тук ще говорим предимно за китайските бойни изкуства и връзката им с оръжията. Класическия набор или арсенал от оръжия са „18-те традиционни оръжия“. През вековете наборът на класическите 18 вида оръжия варира, докато през 1962 г. специална комисия от експерти по Кунг-Фу/У-Шу го установява в следния вид: меч (дзиен), сабя (дао), копие (цян), алебарда (да дао), секира (фу), куки (гоу), тризъбец (шан ча), железен камшик с 9 секции (джъю джие бян), боздуган (чуй), сърповидна алебарда (юе я чан), тояга (гун), дълга бойна секира (юе), чук-метеор (лю син чуй), лапа с нокти на дълга дръжка (чуа), щит (дун), "въжено копие" (шън бяо) и трисекционна тояга (сан джие гун). Най-често обаче на състезанията по У-Шу могат да се видят четирите главни оръжия: меч, сабя, копие и тояга, които са и най-популярни и разпространени и присъстват в почти всички традиционни стилове. Разширения набор оръжия е 108 вида, което включва много техни разновидности, скрити оръжия, малки оръжия, гъвкави оръжия, метателни остриета и др. Главните обаче си остават меч, сабя, копие и тояга (две къси и две дълги), които може да се каже, че са основата на всички останали.

   Веднага искам да подчертая, че няма майстор или учител, който да владее всичките тези оръжия – това е практически невъзможно. Обикновено майсторите специализират и владеят две или три оръжия максимум. Разбира се те имат познания и върху останалите, но на експертно ниво владеят едно или две.

 image

 image

image

2.
Класификация на оръжията

 

- 4-те основни оръжия: меч, сабя, копие и тояга.

- „18-те класически оръжия“.

- пълен набор от 108 оръжия.

- къси оръжия и скрити оръжия (в това число и метателни остриета).

- гъвкави оръжия (тясна специализация).

- оръжия за съвремието и за ежедневно носене (ножове, остриета, метална палка), огнестрелни оръжия.

- оръжия използвани в Кали/Арнис/Ескрима.

- тренировъчни, бойни и състезателни оръжия.

 

   Тук искам специално да обърна внимание върху особеностите на оръжията от последната точка и погрешната формула повтаряна от някои майстори, че „оръжията са просто продължение на ръката“ и техниките не се различават от тези с голи ръце; различават се и още как. Разликата между тренировъчни, бойни и състезателни оръжия също са доста големи и трябва да се знаят и отчитат от практикуващите. Обикновенно в Кунг-Фу/У-Шу тренировъчните оръжия са доста по-тежки и масивни от бойните и тези за спортни състезания. Има например двуръчни мечове и саби, които достигат до няколко килограма тегло или алебардата куандао (да дао; да не се бърка с военната сабя да дао), която може да тежи до 36 кг. Другата крайност са оръжията за спортно У-Шу, които пък са екстремно леки за да могат състезателите да ги движат и въртят с висока скорост и да получават повече точки от съдиите и да впечатляват публиката при това „жонглиране с оръжие“, което няма нищо общо с реалната употреба на оръжието. Бойните оръжия са умерено тежки и достатъчно масивни за да нанасят и съответните поражения на противника, но да могат и бързо да се движат. Без да навлизам в големи детайли трябва да се отчита, че всяко едно бойно оръжие има специфична геометрия, тегло, център на тежестта и особености, които са важни и трябва да се отчитат при тренировката и работата с тях. Освен всичко друго бойните оръжия са и наточени и с тях трябва да работят само опитни майстори и практикуващи за да не се получават травми и инциденти. В заключение всички оръжия имат своите специфични особености и в никой случай не са само някакво „продължение на ръката“!  
   Определени стилове специализират в дадени оръжия и техниката им е изключително подходяща именно за тези оръжия (имам предвид техниката на юмручния бой) и съответната биомеханика. Ето и кои са приоритетните оръжия в някои популярни стилове:
- Тай-Дзи-Цюан (меч).
- Удан-
 Пай (меч).
- Шаолин-Цюан (тояга).
- Син-И-Цюан (копие).
- Ба-Гуа-Джан (сабя и Ба-Гуа секири).
- Тун-Бей, Пи-Гуа, Синь И Лю Хъ Цюан (Хънан) сабя и маодао.


image


image





   Тук някой със сигурност ще отчете, че в комплекса оръжия посочвам и огнестрелните. Да, в бойните изкуства те също присъстват и трябва добре да се познават като действие, употреба и начин на използване. Ще дам един прост пример за да схванете какво имам точно предвид. На времето обучавах бодигардове и хора за въоръжена охрана на фирми в бандитските години в началото на 90-те (знаете как беше). Бях подбрал хора от нашите школи по бойни изкуства; почти всички бяха с висше образование и добре подготвени в бойните изкуства. С огнестрелните оръжия обаче не бяха съвсем „на ти“, освен слабата и непрофесионална подготовка от казармата. В охраната имаше и хора от специалните
части барети, които бяха с добра подготовка от МВР за стрелба с оръжие; те бяха и със съотвеното самочувствие и гледаха малко от високо на „непрофесионалистите“. Аз приех предизвикателството защото знаех много добре с какъв материал разполагам (подготвени, качествени, образовани и интелигентни хора). За около 6 месеца интензивна подготовка нашите хора задминаха в стрелковата подготовка и резултатите „професионалистите“ до степен те да идват на стрелбището в други часове и дни за да не се засичат с нашите хора, че ги беше срам от показаните резултати. Ето как добрата подготовка в бойните изкуства се прехвърли като качества и при работата с огнестрелните оръжия. Кой разбрал, разбрал…….

 

3. Значение на традиционните оръжия в съвремието.

 

- оръжията като вид тренировъчни уреди за добиване на качества.

- следване на традицията; академично изследване и практика (двубои и бойно-полева практика).

- оръжията като средство за реална самоотбрана.

- съвременен ръкопашен бой (СРБ) за армия и полиция.

- практики за хора с рискови професии (армия, полиция, детективи, охранители, пазачи в затвори, разузнаване, диверсанти, военни кореспонденти, доброволци във военни конфликти, шофьори на таксита и др.).

 

   Тук ще обърна внимание най-вече върху два аспекта: 1) работа с оръжията като вид тренировъчни уреди за придобиване на качества и 2) оръжията като средства за реалната самообрана.

   В първата категория попадат най-вече тежките тренировъчни оръжия, дълги копия и прътове, алебарда, тежки саби и мечове и къси масивни тояги/сопи с които се тренира, а някои се използват и за директно използване. Редовната практика с тези оръжия развива специфични качества, които трудно могат да се придобият само с физически упражнения, форми (таолу) или работа с тежести и атлетични уреди. Преди всичко това е умението за работа с дантян (коремния енергиен център) и свързване на цялото тяло като биомеханика и енергетика; също така работа за сила, но не чисто физическата сила (ли), а дзин (тренираната сила), която е специфична за всеки един традиционен стил. Погледнато от този ъгъл работата с традиционните оръжия може да се класифицира и като гунфа (методи за постигане на умение). Към това спадат също крачковия маньовър (буфа), методите на тялото (шенфа), концентрация, пространствено ориентиране, координация, развиване чувство за дистанция, предугаждане движенията на противника (при работа с партньор), навременно реагиране (тайминг), развиване на връзки и сухожилия, прецизност, бързина и други ценни качества.

   По втория аспект в реалната самоотбрана условно могат да се използват част от традиционните оръжия и техни разновидности, както и някои други като: къса тояга (13 юмрука, тояга-камшик или джо), бастун, бойна верига, ножове, тактически ножове и остриета, мачете, метателни остриета, малки и скрити оръжия, метална телескопична палка и др. В този раздел има един подраздел с импровизирани оръжия взимани от бита, който е малко или почти неизвестен сред практикуващите. Това се нарича „работа с форми и предмети“ или „гол убивам“ (тези раздели са част от китайското Фа Шу и японското Нин-Джуцу). Импровизираните оръжия са навсякъде около нас (в една средно статистическа стая примерно може да се наброят около 250 такива оръжия); въпросът е да притежавате познания и умения да ги използвате ефективно. Практикуващите трябва да ги познават добре и да могат да работят свободно с тях. Това има два аспекта – използване на тези оръжия за самоотбрана при въоръжено нападение или при групово нападение от повече противници. Защита с голи ръце срещу въоръжен противник. Последното е много важно, защото ако не познавате и практикувате с различни оръжия не можете и да се защитите ефективно срещу тях, когато това се наложи. Стилове, които показват разни техники с голи ръце срещу оръжия, без да се практикува с такива оръжия непрекъснато са не само несериозни и подвеждащи, но и опасни за живота и здравето на практикуващите! Именно за това като допълващи стилове към Кунг-Фу/У-Шу в нашата практика сме включили и Кали/Арнис/Ескрима като реалистичен метод за работа с къси оръжия.


image

image




   В заключение щ
е дам и една много поучителна история от реалния живот. В Германия имало един известен специалист по ръкопашен бой и Джу-Джуцу с високи данове. Веднъж го поканили в една известна школа по Кунг-Фу и Кали/Ескрима да проведе семинар по самоотбрана с голи ръце срещу нападение с нож. Експерта показвал разни хватки и техники, но част от инструкторите не били доволни от демонстрираното и помолили за тест. Тествали експерта с гумен нож натопен в червена боя и за секунди му нанесли няколко смъртоносни удара в чувствителни зони маркирайки го с червената боя. Майстора изпаднал в нервна криза и несвързано говорел нещо от рода на: - Сега разбрах защо никой не се връщаше; сега разбрах…… По-късно като се успокоил им разказал, че по време на Втората Световна война е обучавал на тези техники немски диверсанти и парашутисти спускани в дълбокия тил на руснаците и ……. никой от тях не се върнал жив! Да, руските фронтови разузнавачи и обикновени войници са носели финки и ножове в ботушите си и ги използвали доста ефективно в ръкопашния бой и в окопите! Елементарно Уотсън; не правете и вие грешки като тия!

 

София, 09.04.2023 г.

 

 

Полезни линкове и статии за традиционните оръжия:

 

http://zlaten-drakon.net/stat/035/stat_035.htm

 

http://zlaten-drakon.net/stat/034/stat_034.htm

 

http://zlaten-drakon.net/stat/021/stat_021.htm

 

http://zlaten-drakon.net/stat/018/stat_018.htm

 

http://zlaten-drakon.net/weapons/stat-weap/001/stat_001.htm

 

                                           

                                                  

                                            image

 

 

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5150099
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3339
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031